отдалечена от всичко познато (и може би до болка втръснало) разбирам какво ми липсва и на какво всъщност държа...и това е почти всичко...явно има зависимост - като имам нещо не ме интересува, като го загубя и съм готова и да умра за него само и само да си го върна (но после пак ми е безинтересно)
толкова егоцентризъм на едно място никога не води до нещо хубаво...сама трябва да си правя мъничките нещица
дано поне днес морето ми проговори...
дали дървото има да ми даде поне малко сили, защото облака е на път да пресъхне...затова и така търся спасение в морето, в безвремието и някакво мое си спасение (тази болест ме изтощи прекалено непредвидено)
(за теб Бо - "Schism" ;) )