Колко е тъмно...черен безкрай..
Дали някога пак ще прогледна?
Гръмотевици...буря...
и пътека без край...
Чиста от грях ще си легна...
Майче вали?
измислени капки...
на очите ми пари?
...гори...?
не мечатая...
а давя се -
в блянове сладки...?
не сънувам дори...?
Отново мисля за вчера...
забулени спомени....
Моля те спри!
Не ме виждаш?
Да плача не смея...
Невидима страст -
говори, мълчи....
А колко е тъмно...
Усещам как дишаш...
и прашен животът ми спи
Отдалечават се стъпки
разстояние тихо
продължава да пари....
гори....
Да, дъжд е това
гилотина от страх...
черна пепел.... вали...
но не жива вода...
а съживяващ се мрак-
"остри" думи....
боли...
Вечна сянка -
неизсъхнала мъка
прегърнала дух-самота....
заспивам и аз
а душата ми пърха
върху мокра, ранена земя...