датата ужасно ми напомня за нещо и цял ден затънала в кочината си не мога да си спомня на какво
но това е ад
и вече ме е срам от себе си
как само ги мразя докато си редят багажите
чехли провлачвани през хола
после като вбесена котка бих фучала, когато някой смее да смути безпокойствието ми със вметки и съвети, когато просто мълчанието ме е завладяло. с треперещи ръце кликам наляво и надясно. горещо и банално, обиден ден.
всичко за да открия че вечерта е пречупена и думите задавят и никой няма да ми разбере лятото, защото пред никого нямам тая смелост да го изсипя цялто все нещо трябва да се премълчи от учтивост и липса на време. цяло лято си мисля какво да ви кажа а накрая си заминавате, и вчера, когато не намерих никого на оная пейка реших че е нарочно. значи съм и параноясала.
треперя ужасно и обяснявам приятелите си един на друг защото сега са в различни светове, а аз на границата . да всички те се появяват точно когато съм си ги преизмислила изцяло и определено не се държа както съм си представяла
старите приятели
са като добри непознати
все ме е страх какво точно впечатление ще им направя
като на изпит