скиновете се задават малко след нас и тедито, точно когато намирам добрата надя да свестява някакво пиано човече на земята.
двама ми се заяждат, докато пресичам по мостчето, и може би аз съм виновна за всичко след това, незнам защото им отговарям. просто ме дразнят с внушителните си присъствия
не вие тук мястото
кой ще каже
ние защото сме повече, казвам, без да забележа другите осем пиещи на масата. после вече ще си тръгваме аз и надя и говорим пред вратата някакви сериозници, когато сърмата изнася същия пиян растафари. изват още някакви хора, пияното момче пикае с гръб към нас и двамата скина дето ми се заядоха просто минават край нас без нито дума и го бутат по лице в храстите. той не става повече.
аз крещя, но надя се хвърля да ги бута за да спрат да ритат хо човека, докато аз като тъпа квачка продължавам да се обясняввам за принципната несправедливост на нещата, съответно надя отнася юмрука, а не аз, отлита на поне два метра, някакъв пънкар скача с викове удряй момичето и носът му се рацпева на две просто пред очите ми, той после е на два метра в другата посока и също не става.
удрят още някакво момче с дредове, докато се опитвам да разбера колко зле е пънкаря, в цялата тая смрад на кръв. другите осем или десет скина излизат от лодки, по-дребния от двамата дето биха се връща до мен както съм вдигнала от земята лицето с раздвоения нос.
какво по удобно ти е да риташ като сме долу ли изфучавам
не тебе не ти ни кефиш вика и ме щирпе по бузата, и само факта че до мен лежи човек с рани ме кара да не си изповръщам стомаха в същата тая секунда, аз шибаната, която само крещя и не бих посмяла да поема удар предназначен за някой друг, пикла някаква, но с идеали кого ли повече да мразя, тях или мен.
отминават и докато си сглобяваме хората, чуваме удари по месо и звуци от сторшени бутилки и кучешки лай, и всичко някак методично зад храстите където е тъмната градинка, бият кучетата казва някой, аз юркам лодкарите да звъннат на куките вместо да идем всички да провери какво точно става там зад храстите, поне не докато забележем че сърмата тотално липсва.
Шумът е спрял и с още един човек тръгваме да търсим по храстите и намираме един клошар целия в кръв, така че незнам дали не е без очи със стъклата наоколо. Крещи за някакъв часовник, и за малко да изпищя в лицето му човееееече ти може би нямаш очи сега така че заеби шибания часовник, викаме линейки и търсим сърмата из храстите.
В добрия случай е избягал. В лошия са го помляли толкова зле че да стане труден за намиране.
Идват куките и заначало нашамарват някакви напушени деца, после крещят и снимат местопрестъпления, вместо да помогнат на санитарите и накрая вече и надя им рещи и лъчо и всички са изтрещели, така че изчезвам, но продължава да ми се повръща просто от всичко и от мен и от скиновете и от куките и от хората на лодки дето нищо не направиха, точно както и аз, просто ме е гнус...