Пелтеча...
Онзи ден, точно преди Бъдни Вечер, някой се обади на вратата и каза, че иска да получи най-хубавия подарък.Искаше да получи подарък, който за първи път нямаше да знае какъв е, защото за първи път не беше написал писмо на Дядо Коледа.Странно защо се появи точно на моята врата.А аз бях сложил табела "Не купувам изкуствени елхи".Той не искаше да ми продава елха.Застоя се доста и ме погледна изведнъж.Погледа му се стрелна, сякаш ме прониза и видя това което беше зад мен.Подаръкът ми.Той видя моят подарък.Ключове.Ключовете за новата ми кола.Това...си бях подарил сам за тази Коледа.Едни ключове.Тези блестящи ключове.Блеснаха в очите му...Ох какво говоря.Разбира се, че това не се е случило.Да опитаме наново?!
Пелтеча...
Онзи ден, точно преди Деня на Детето...не не започнах добре...По-добре да продължа предишното
Пелтеча...
...Блеснаха в очите му.Аз се обърнах, а той вече ги държеше в ръка и ме гледаше със едно такова непривично за хората задоволство."Не", казах."Това е моя подарък, не е за ТЕБ"."Но аз го харесвам, харесва ми как блести"."Щом толкова ти харесва, знаеш ли какво е все пак"."Не, но е нещо много блестящо, значи е хубаво"."Не всички блестящи неща са хубави.Ето например вземи, куршумите.Повечето са блестящи но не са хубави неща"."Да, но това не е куршум.Това е моето Блестилче"."Не, това са ключовете ми.Това е моят подарък за Коледа...който за съжаление си направих сам"."Но, това е моето Блестилче.Аз го кръстих така значи е мое"."Не, не е.Това са ключове за Пежо 407"."Но, но..."."Никакво но.Дай си ми ключовете".И докато спомена "..вете", странното човече изчезна и след 5 секунди на земятя тупнаха моите ключовете.
Сега на всяка Коледа, си подарявам сам нови ключове с очакването то да се върне...Май забравих да спомена, че прекарвам Коледа сам.