Валеше ... Капките разгръщаха насабраните ми спомени и се опитваха да ги пречистят. Пързаляха се по тях, но водата попиваше, вместо да ги отнесе със себе си.
Хладината навлизаше все по-навътре, Няколко призрака минаха през сърцето ми, но усетих единствено болката. Взех стъкленото топче,за да погледнапрез чистите очи на детството, но не се получаваше. Може би вината бе в мен. Болеше от всеки спомен. Но защо да плача, нали сама иззбрах своето продължение ?!
Нека съм облак от лед, нека дъждат е моята любов и нека вали само над теб! Вятърът ме измества - някои го отвърза за да ми припомни чия съм била. А ти мълчиш, гледаш ме с непознати очи, в които не виждам себе си. Знаеш за какво ти говоря.
Не искам да съм изкуствено цвете, подхвърляно от гроб на гроб. Не можеш ли просто да кажеш "Обичам те" - аз ще те чуя. Помисли върхо сълзата, която изпращам. Студено е, а вътре в мен беше горещо довчера. Обичах джунглата в своя измислен свят, където намирах сериозността си. Топлината ме превръщаше в огън, а смехът заместваше думите. Но когато вътре в мен беше студено, сядъх в ъгъла, затварях очи и плачех, без да се интересувам от глупавите истории с щастлив край. Рисувах слънце в черно и поставях бодли във вазите.
Бях с теб, и с мен беше чистотата. Ще бъда вечно само своя, но нека първо сълзите изчезнат и леденият облак се стопи от слънцето.
Валеше ... този път само навън ...