светът бил реквизит.
имаш роля... по-скоро градиш роля.
и през цялото време се уча как да я изиграя и без реквизита.
тоест идеята (мисля си, докато тя ми говори) е да намериш начин да докоснеш всичко, но без истински да имаш нужда от него, за да си жив. без да го слагаш в себе-торбата направо. без реквизит. искам да кажа... да не се сливаш със света, а да се опитваш да се откъснеш от него, да си независим, без обаче да го губиш. да.
като се замисля, всичко се свежда напоследък до онези циклами в гората преди два дни, Джани Родари и дистанцирането от католици. цял списък влакове.
ама не ги искам тези теории... искам да съм щастлива. и и с к а м да съм част от реквизита...