... Приятелите тръгват си от теб, тръгват си от теб и враговете. А ти оставаш като мъртва степ, обречена на стенещо безветрие. Забравени в косите ти лъчи в агония безкраина се извиват. Бе пълен с незабравки твоя двор, вместо тях там сега расте забрава. През този афоресано коридор не идва никой, за да не остава. Съзвездия от тръни и скали обичаш през живота си бездомен. А хубавото винаги боли, защото то е само спомен...