защо когато съм сам се сещам за теб.. и ми става тъжно.. защо винаги правя така.. никога не съм имал възможността да ти кажа колко много значиш за мен, когато съм искал.. винаги нещо се разминава.. тъпи планове! понякога си се чудя как успявам да си прикривам вътрешните емоции толкова добре.. само че последните няколко дни упорито изпадам в едно такова безразлично към всичко състояние.. искам отново да запаля огъня вътре в себе си и да се открия за пореден път. понякога дори и музиката не ми помага. мотам се из градинките и се опитвам да се отърва от еднообразните си мисли, които са свързани с бъдещето. но, по дяволите, аз живея в настоящето.. утре ако ме блъсне кола всички планове, които съм си правил.. какво ще стане с тях.. ще се обезмислят.. тук вече навлизам в друга тема. трябва да престана да бъда такъв максималист и да се радвам на това, което имам, а не във всичко да виждам лошото. ако мине някое момиче с хубави очи и не толкова хубаво лице ще обърна внимание на не толкова хубавото лице.. гкх, и не само това.. въпросът е принципен. принципен за мен.
мисля... мисля... и продължавам да съществувам... мислейки