Мръсниците, ах те....пфу...
На третия етаж винаги е скучно едно такова...нали знаете максимата за златната среда и бла-бла, златна май ас! Няма нищо по-отегчително от това да си равновесен елемент.
Имаш от всичко по малко и недостатъчно....и
и една тераса и перваз..и асфалта долу..и другите от долния етаж..да си седи човек и да си мисля аз, защо правят огромни близалки – така и така не можеш да я употребиш както трябва, по дяволите....обожавам големи близалки...но е светотатствено да посегнеш на една такава..по-скоро ще чякам да мухляса!
Седиш си на перваза и си късаш листа и те падат, падат...чудищ се с каква скорост ще пада една саксия, саксия..и какъв е резултатът в каквото се забие..за..кхм..
Колко по разложен може да е човек на терасата, да се прилепи в парапета като дъвка в дъската на чин, оф..глупости
Днес разбрах, че не е чак толкова неудобно да се спи на диван, и че в градът е много шумно...и че в друга тоалетна на света има плочки като тези нашите – старите, не чак яки като на кори, но пак..спомени..и Лубо се чуди защо трябва да човек да пикае на красиво място, но и аз не зная...;и че не мога без музика, и че всъщност не обичам къпини чак толкова...и не мога да чупя лешници със зъби – определено не![трябва да поливам по-редовно цветята на мама...];..и винаги когато те боли глава най-много и жадуваш за тишина най-силно…-чалга-....
Какво ти остава освен да се разлагаш на парапета и да се мусиш на тези отдолу и да зяпаш тези по-горе и накрая просто затваряш пратата и продължаваш да се разлагаш на килима.