ииийяааа... най-после вкъщии... днес едва си спомних всички неща които минаха през никъде-то "мен" за този последния...ама какво говоря, то няма и две седмици, размазани пейзажи и хора на стотици километри, пътуване по идиотски сам посред нощ пристигане в най-разкошно пъстото градче до морето там САМОТА се изкушавах после да напиша с ей-такива големи букви на стената в купето ама нямаше ток през всичките седем часа... нейното ИМЕ по-рано на плажа в гадния голям град който тъмнината бе превърнала в нежна приказка и пак с километри САМ по ивицата защо ли изобщо си навих крачолите не моа да разбера като после на гарата джваках и скърцах отвсякъде в пясък и косата ми бе станала като памук от солта ама на кой ли му пука само дето като си с мокри паналони е МНОГО студено следващите 10 часа ей дете не спря да ми липсваш ей честно ли е така хм хм?! после като видях че ми е писала знаеш ли как се смях и защо защото на гара варна една банда черни момичета се радваха като избягали от психодиспансер а аз бях сама като куче... ама стига толкоз. важното е че в балчик имаше повече стълбички дори в двора на една-единствена къща отколкото звезди вечерта на върха на скалата (о а аз бях в стъклена къща от звезди(сама)) и незнам защо ама не ме беше страх само се възхищавах на красивата турска махала а после беше тихо и тъмно и всичко адски далече. днес тази лудата с която всеки ден гимназията става ЖЪЛТА ме замъкна на стоп до нейния град и колко жълтенясване и слънце падна целия ден не е истина о да аз ИМАМ (да!) приятели да да.