пресъздавам себе си чрез изкривенията на музиката и се опитвам да отроня дори частица истина, пак ми дотегнаха всички приятели..да обичам ги, но имам нужда от някаква свобода за себе си, да не се чувствам длъжна в чувствата
хипнотизирам се вече часове с тази музика, и това плясклане...като някакво грубо събуждане ми идва, от някое китайско мъчение...и сцени от онези 12часа ми изплуват...какво прави човек с психиката си...чудя се дали всъщност съжалявам или е поза, за да си мисля че всичко е под контрол
хмм, аз никога не съм държала на това
правото на избор, това е решаващо при мен