Вече не ме боли както преди,не ме боли да я виждам с други.Всъщност истината е,че Искам да я виждам - щастлива,усмихната.Да се любувам отстрани.
Дори да се опитвам да съм с друга,немога да спра да мисля за нея.Ще и дам всичко,което имам...иска ли тя повече?Странна е нашата обич,любов нензнам дали да го нарека.
То е чувствоto на връзката на маратонката ти,която не можеш да завържеш с едната си ръка,опитваш и опитваш,сетне я завираш в обувката.Вече ти е малко по-добре.В тихата зимна нощ
малък човек развива нишка по земята.Той стига до Морето в летен здрач...слънцето залязва,водата не потрепва.Малкият човек продължава да развива нишката през Морето и изчезва...слънцето се скрива.Този път всичко ще е наред.
Обувката ми е развързана,натиквам връзката непохватно.Малко е неудобно,но трябва да продължа напред...