събудих се с мътен спомен и с ясни очаквания за абсолютно едно и също нещо:
да заспиш в нечии ръце
и да се събудиш в тях.
разбира се, едно от двете бе илюзия,съпътствана от цялата тази топлина и лекота, които те карат да се отпуснеш, да се сгушиш плътно с детски ентусиазъм до някой, и да заспиш, все така копнеещ за същите обстоятелства, в които да попаднеш и на сутринта, щом отвориш очи.
малко са нещата, по-истински от онова спокойствие, което нахлува в теб и те подтиква да заспиш,за да задържиш ситуацията непроменена по-дълго време.
и малко са нещата, по-скапващи от онази невъзможна надежда, която се промъква в теб докато все още спиш, че щом се събудиш, ситуацията все още ще е непроменена.