нужно ли е да сме толкова внимаващи
толкова пелтечещи по телефона,
деликатни и ненараняващи,
сякаш може бурята отново
да ни връхлети и разцентрова
колко сме загрижени и глупави
оглупели от увереност
че за другия нещата са
по-мъчителни и тежки
и очакваме че с всеки
жест, дето неволно правим
ще обидиме човека,
ако се замислиш, всеки
вгледал се е само в себе си
и въобще не забелязва
чуждите сгрешени жестове
но пък думите брои си, д
а не би пък да обиди,
някой друг незабелязващ,
който се е взрял във себе си