Мъгла...съшита от сапфир
в зефирени гори,
мъгла от синьо кадифе-
потапям се във две очи
сапфирени в кристал,
светлик през него се топи,
разлива се като мелодия,
влива се-туй две очи!
Поля...забулени с воал,
воал от мънички цветя,
обляни в синьо сред житата,
порой синчеци-красота!
Душата ми шепти,
не,тя се моли,даже и крещи,
не спира стръмният й бяг,
стремена долу в пропастта,
на дъното на две очи...
Нощта удави се във синевата,
в синьото небесно-там гори
пламък блед всред светлината...
Гора...голи дънери-мълчи!
Обличат синята одежда
загледам щом се в две очи.
Луна...тялото разкъсано на две,
пръска синя светлина,
преливаща във теменуги и лъчи,
бера букети-две очи!
Аромат на синьо ме облъхва,
иде от дълбоко и лъхти,
замайва ме,привлича
непогубно-туй са твоите очи...
Сякаш свири ми хармония,
ту се спира,ту лети-вътре
във сърцето се забива,
мелодия печална в две очи.
Дъждът въздиша шумно,
мие мокрите стъкла
на стъкленицата в душата,
влива се-изгря дъга,
чудно озарена как трепти,
разстлана в небесата,
в ангелското на едни очи.
Души невинни и самотни...
бягват бързо-мрак тупти,
сякаш никой и не знае
синьото във две души.
Не спира да ридае!(?)
мисълта ми и душевния копнеж,
излива се като поток без време
и затихва неизбежно...
в синьо кадифе!
Всичко е съшито с него,
свят окъпан от лъчи,
раждащи се в синевата,
тя-от две очи!