Булевард България, градски транспорт, задръстване, мирис на тъпи хора, на гнило, на ферментирало, на горян дизел.
"Затворете прозореца, господине"
"Що си не гледаш работата?!"
изсумтявам. Какво съм му виновен, че е нископлатен и че шефа му не чука редовно? Закъснявам за среща. Всъщност не закъснявам... просто подранявам с по-малко. Претоварения рейс потегли, зави наляво. Среща? Защо пък среща? Не е среща, просто... просто поредния път когато те виждам... познаваме се от много време, от цяла вечност, бих казал.
"Господине, моля ви, съобразете се!"
Мъж на средна възраст, изгрежда преуморен, облечен в кафяв костюм, носи черен куфар, поглежда ме с насмешка и затваря прозореца. Поне не мирише на дизел вече... само на прокиш. Опитвам се да измисля какво да кажа, като те видя. Знам че няма смисъл. Спирката ми наближава. Всъщност остават още три. Аз слизам по-рано така или иначе. Подранявам с 40 минути, точно навреме съм. опитвам се да разбера какво става с мен, защо съм различен, защо съм променен без да се изменям, защо съм друг а всъщност съм същият? Какво става с живота ми, защо вече губи значението си, защо мисля само за теб? Две години по-късно ще разбера, че това е грешка, сега още не го знам. Помниш ли? Разбира се че помниш, аз избрах да забравя. Това нямаше да ме обижда толкова, ако твоето решение не беше такова, каквото е. Мина около месец.. да толкова ще да е, знаеш, че времето не ,е интересува. Знаеш, че това е грешка, аз също го знам. Ти приемаш това, аз пък оценявам това, ти пък цениш именно това, аз за това те допускам. Мина около месец, тогава се видяхме. По-точно ти ме видя. бях срещу едно полезно бюро на един полезен транспортен възел, щяхме да се видим за малко, да се помним за дълго и да се познаваме вечно. Бяхме. Ти каза "здрасти", аз те познах. Ако някога спра да се чудя откъде те познавам, значи съм се отрекъл от теб... от мен... от нас... от всичко. Тогава ти се отрази в мен. Аз се отразих в теб. Отразихме се един в друг, както огледала се отразяват взаимно и само някой, който застане между тях може да разбере, че се отразяват до безкрая. Сега целия свят е между нас. Сега целия свят знае.