звуча някак толкова натруфено и превзето, че вече избягвам да се слушам
заслушвам се в далечината с надеждата да усетя нещо познато и близко
"обрисувана празнота"
измислям образи и хора, за да допълня картината или поне представата
и димът продължава да се набива в очите ми, но и аз не искам да го спра така поне не съм толкова сама сега
май е време да си измисля нови мечти и желания
време е...
;)