Никой не трябва да ме чуе. Отчаян съм. Мразя когато нещо не зависи от мен... и само чакам... боли ме. Не ми е приятно когато нещо зависи изцяло от мен... особено, когато знам, че рано или късно ще се издъня... особено когато нещото, зависещо от мен... съм аз. Точно сега трябва да съм силен. Защо космите по ръцете ми настръхват? Вместо това съм отчаян. Картини се премятат в главата ми. Не понасям хората, които се налага да виждам. Защо ми е студено? Шепнешком се дера, докато гърлото ми засвири и това стане по-силно от дрането ми. Тогава млъквам... за малко. След това старата песен, на същия стар глас. Искам си очите обратно, върнете си ми ги! Защо треперя? Искам пари... всъщност покупки искам... всъщност не, дайте ми свобода, финансова, такава. Искам си съзнанието обратно, но то е загубено... нищо, беше смотано и безтуй... Защо студения въздух не спира да облива тялото ми? Настоявам някой да ме изслуша... няма кой... нищо, нямам и какво да кажа... нищо, даже и да имах - вече нямам глас... Искам да мрънкам на някой, който да ме изслуша много, много подробно и след това да ми каже истината в очите - "Загубеняко, ти не можеш да се грижиш за себе си!". Искам семейство. Искам покрив. Искам да повтарям грешките си, докато ги разуча в детайли... след това да мога да спра да ги правя... или всъщност да продължа, но да ги правя по-отработено от всякога. Защо не затворя прозореца? Thank you, one moment, please! защо продължава да е студено, затворих прозореца? Искам си ръцете обратно... да, бяха леви... да, и двете... да, знам че никак не е удобно, ама са си мои! Върнете ги! Моля ви по дяволите! Искам да съм силен. Искам да съм умен. Искам недостижимото, иначе нямаше да е мечта, нали? Искам да... искам да пия една тъмна Леденика в добре охладена чаша... на маса, като хората... Не понасям хората, които изискват грижи, които не заслужават. Защо е счупено стъклото на прозореца? Ще настина така. Искам да спя... но ме е страх, че може да не сънувам... тогава дрямката е загуба на време. Нищо, което правя не ми носи удовлетворение. Няма причина да съм тук... няма и причина да съм там... няма причина да съществувам... няма причина да ми пука за това... няма кой да ме слуша... няма какво да му кажа... няма как да му го кажа... не искам да споделям, оставете ме да умра сега, когато никой няма да съжалява. Оставете ме да умра сега, когато нямам за какво да живея. Шепна на висок глас. Режа се на затъпени предмети. Боли ме от приятни неща. Комфорта ми е неприятен. Радостта е недостъпна. Музиката е болезнено тиха. Краката ме болят по доста изтръпнал начин. Зрението ми е далечно. Хаоса е предварително нареден. Знанието е безсилно. Мирише ми някак цикламено. Оставете ме да умра, има защо.