Студ... а печеше слънце.
Защото студът сам дойде, без да се интересува от мнението на Слънцето.
А сълзите днес съпроводиха две напълно различни неща.
Cracked and empty...
Дали да избягам още сега, преди да е станало късно и възможно ли е да стане късно някога...
Когато се свия на кълбо, не усещам празнината отвътре, а като погледна през прозореца, новите облаци ми носят още от своите тежки мисли.
Трябва да заплача... или да крещя... или да хвана скалпела и с хирургическа точност да отрежа нишката, свързваща ме с остатъка от света. Колко егоцентрично... но изцеряващо