замених си мозъка с камък
замених сърдцето с помпа водна
угасих вечния му пламък
избягах от всяка душа сродна
гръбнака ми е дръжка от метла
очите ми са топки донапрен
ръцете ми са две гребла
ще познавам само мен
това което бях е минало
това което съм сега е друго
съзнанието ми е загинало
ще съм далеч от всекиго
няма да си го простя
значение вече няма
мъките си ще спестя
ще потъна у вечна яма
не съм печална гледка
не съм палячо жалък
не се хващам на всяка вметка
не се давам за хлебен залък
имам сух, корков ум
имам чувствата на струг
спрях да ходя по мой си друм
овца съм като всеки друг