Всички спят.Абсолютен покой в средата на нощта.Лозовите длани над мен покриват уморените ми очи с изящество!Грация!А дъждът ми говори небивалици и трака зъби от студ.Говори!Говори ми още и още.Не вярвам да заспя,защото днес го видях и бях очарована.Главата ми кипи!Свят.Душата се бунтува-толкова мисли в мен не спят,а пъплят като буболечици.Цигареният дим,който изпускам се разсейва в полумрака...какво нахалство да пуша посред нощ у дома,какво нахалство да влезеш в главата ми по това време,толкова е късно!Засрами се,за бога!Вероятно си заспал.Не се толкова луд да мечтаеш в дъждовно време заедно с нощните птици.Да!Аз съм нощна птица с фосфорни очи и не искам да знам нищо друго освен,че е красиво,направо истинско и неповторимо да споделям красотата на дъжда с теб,докато спиш!