стих

Заваля дъжд. И облече ни в обречени мечти, покри безвременната голота и скри се... Запя! Небосвода-тъй тих! Дъжда ме спаси. Не можа да откриеш сълзите в премногото вечерен грим, когато студен си отиваше от мен от мен и от мен...