- Тиха съм
Леко смълчана. От очите ми напират думите. Затова въртя глава на всички страни и към всеки човек.
- Шепотно...
съвсем тихо, да.
- Няма съм
съвсем по интернетски.
- Безгласни истини
За какво да изричам неща някакви като и това не мога. Не достигат до устата ми. особено пък като трябва да изричам истини. Особено пък неосъзнати истини.
- Боли, боли
От спазмите боли. От липсата им също.
- Сляпа съм
Губя си очите, да. Как ли ме търпят още!
- Избягаха очите ти
Да.
- Хартиено отиде си
Като ми остави само двоен лист, изписан с червен химикал.... отиват си някакви хора. Други идват, задържат се малко и те тръгват на път. Трети пък се отбиват постоянно. И от всички можеш да получиш късче хартия - каквато и да е хартия! Или ти да им дадеш.
- Търся
Затруднена съм. Дума с повишена трудност. Само дума.. а ако беше въпрос? И колко е велико да кажеш, че търсиш себе си.... и всеки те мисли за малък и объркан човек, но твърдо решен да се намери! О, веуико!
- Последно за теб
Какво е това ''Последно за теб''... какво става?! След всичко друго кое може да е последно? Само смърт ми е в главата, но то е поради лабилност. Колко пъти още да ги чуя тия думи, че да разбера...
Не остана за разбиране. Поредната нет-любов, вписана в песен.
Едва вярвам, че задържах тази песен толкова пъти и все я връщах отначало... трудно ми е да я слушам.