Понякога мога да видя отвътре потоците от красота и да обикалям около тях като спътник, привлечен от гравитацията им. Затворил око, хващам другото и го завъртам с пръсти, а мидените черупки поемат в различни посоки. Сякаш плувам.
И слънчевата светлина, колкото и да е изгаряща, свири на пиано в главата ми, а малките зелени тревици размахват ръце към вятъра...
Понякога мога да видя грозните безформени камъни, захвърлени далеч, понесени от умиращи вълни...
Разбирам за себе си - не искам да кръжа като свидетел. Искам да съм част от течението, част от хармонията. Част от силата. Част от божественото. Част от цялото... Да бъда течението, да бъда силата...