Редът на парчетата се промени съвсем неочаквано. Странно. След полунощ, почти в сън. И има луна и сипе лъчите си в мен.
Малко нещо с антена... Глас познат припомня усещания...
Измествам центъра си, излизам от пътя, в окото на бурята притичвам. Но луната е прекрасна.
Стихия повлича ме като за лека нощ, а аз озъртам се плашливо.
Туп туп...
Ще се завъртя с нея, ще тичам зареден наоколо, а когато стане сутрин ще се прозяна изморен.
Туп туп...
Глас познат