Моите сутрини са вашите вечери. Моите мисли - вие сте ги изхвърлили като непотребни дрехи от главите си, а аз съм ги прибрал и изчистил. Сега слънцето започва хода си - все още силно и живо, кани всички ни, но малцина ще изберем да го последваме, знам.
Моите дробове са като вашите устни, пропити с кафе - напластени със слоеве от отпадъци, които аз и вие мислим за потребни.
Моите вечери са вашите сутрини - без воля, без усещане за красота и съвършенство.
Дайте ми моите сутрини, моите Tool и моите прекрасни картини, които не мога да споделя и ме запратете в най-далечния край на себе си... аз няма да се обидя, дори ще се зарадвам, че ще крача там, където вие не искате да бъдете.
А сетне, ако ме убиете, съберете останките (от вас) и ме погледнете в очите, които ще ви гледат винаги така... сякаш искам да ви направя част от мен.