Мирише на утро.Още преди да отворя очи един тъничък аромат на прясно изпечен хляб ме погъделичка нахално...усмихвам се.Съвсем лекичко.Сгушена в предутриння сън,уморено броя оставащите минутки...бавно се оттичат в главата ми-кап-кап.
А сводът навън розовее все повече и повече,разпънал прозрачните си шатри...Светът е плувнал в мързелив,предутринен мрак без звезди,без облачета-само ясносинята чистота се белее съвсем гола, с разперени криле зад оглозганите ябълкови клони.
Колко гроздове минаха през ръцете ми през тая утрин-кехлибареножълти искри-пръстите ми лепнат от лъчи!Струва ми се,че отново съм на десет-с издраскани лакти и колене,с разбъркани коси и едно небе във утро.Спомените ме приспиват...а трябва да ставам...трябваше вече да съм пораснала!!!
Никой и не знае,че отново обичам,макар и сама,никой не би повярвал!?Че точно това...