някой грижа ли го е изобщо, че аз съм обидена?
някой грижа ли го е изобщо, че ако всичко продължава така,скоро ще съм безчувствена и негодна да изпитвам каквото и да е?
някой грижа ли го е изобщо, че вече не намирам сили да вярвам в противното на това, което се случва?
някой грижа ли го е изобщо,че отново се чувствам като глупачка,защото се повтаря всичко,а аз продължавам да вярвам че рано или късно нещата ще си дойдат на мястото?
изобщо на някой пука ли му....
имам чувството че и на мен вече ми е безразлично. търпя твърде много,за да намеря сили да защитавам себе си. вече не ми прави впечатление,че всеки път ме разбиваш вътрешно на все по-малки и по-малки парченца. и всеки път щом кажа "добре, вярвам", сякаш скачам върху тези парченца и сама се тъпча.
на някой пука ли му изобщо, че ме направи безотговорна към самата мен и ме съсипа?