Зад брега,надалече,
в белоснежния бряг,
уморено се реят
и плачат-
чайки
гларуси
първият сняг!
Ти отиваш...недей!...Отиди!
Завърши незапомнен
покоя,
надалече-там утро гори,
не за памет-
-за думи и прошки.
Аз плача...но ти отиди,
днес мисля си-
имаше отлив...
Небето е синьо-очи!
Днес чайките пътя ти сочат.
Към Нея
През Нея
Вървиш.
Замислено.
Влюбено...
Стих!
Изброявам неземни лъчи,
в очите ти бликват-любов!
Аз плача-безбродни се стичат.
Далече отиваш...иди!
Вървя със стих непрочетен,
недей да му вярваш,
Иди!
Аз исках
само
да те обичам!