Очите ме ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха, че съм луда.
Луда, за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и никога няма да те има ...
Очите ми ми казваха, че са те виждали и друг път,
че те познават много преди мен, и знаят
как бързо се променяш и изчезват ...
Не, няма смисъл! Няма смисъл на сила да ги карам да търсят
във теб това, което нямаш, но което исках да видя.
Не ги послушах. И ги държах отворени.
Когато ги затворих вече беше късно, защото
бях те пуснала вътре в себе си, и всичките
ми думи и желания бяха приели формата на твоите движения.
Сега, когато те изтръгвам от сърцето си, си мисля:
Не е ли смешно това, че докато стоях с отворени очи,
не забелязвах нищо, и ТРЯБВАШЕ ДА ГИ ОТВОРЯ ЗА ДА ВИДЯ ...