носи миризмите на малките улички, шарените хора, дори на морето, въпреки че е далече. носи звуците на непознат град, езици, които искам да знам, музика. раздухва капчици от фонтана по целия площад, кара нападалите черешови цветове да танцуват в кръгове, свири в комините, издръсква дъжд по прозорците. разгонва дяволите от главата ми, насълзява очите ми,изпълва дробовете ми. толкова рядко; липсва ми.
там пише, че никой никого не обича, защото никой никого не притежава. сякаш беше забранена тема за мислене. книгата идва точно навреме - една миша стъпчица преди май.