Имам нужда. Колко просташки звучи. Имам нужда от теб - хайде, може да мине.
Шест кутийки на дъното на монитора гласят [36% Powder_Keg...]; [8. Pennywise - ...]; [mICR Sucks -...]; [http://homily.c...]; [.::M-Тел::. ...]; [..txt - Notep...], третата мига. Цъквам с надеждата че си влязла... Уви, някой ме съветва да си взема някакъв скрипт. Мисля да пропусна... само този път.
Преди 5 часа чух за последно нещо което да не ме нагрубява. Гласеше "I say the fuckin'' white immigrants leave my workplace immidiately", обърнах се и видях усмивката на Скот. Казах "Sir, Yes, Sir; Mister Scott, Sir. Мay I have permission to leave, Sir?" и козирувах, той се захили и каза "Get your fuckin'' white ass out of sight, soldier" отвърнах със "See you on Wednesday". Оттогава само врагове.
Прибрах се в HQ, настаних се на стол пред телеграфната станция и зачаках. Знаех, че скоро ще дойде. 7 минути и няколко секунди минаха и вратата се отвори, шибан враг. Казах му да се свърже със Big Momma, той свали униформата си и подхвана радиостанцията за дълечна връзка и заизбира. Свърза се и рапортува. Подаде слушалката. След като получих нареждания и рапортувах отбелязах комуникационните проблеми, които имам със тукашния персонал(трудно е да си шпионин), получих нареждания да съдействам и затворих. Седнах пред телеграфната станция и зачаках.
Чувствам се като пешка. Върша рутинни действия, следвам сляпо команди, за които нямам информация. Сам съм на непознато място, сред непознати хора, без възможност за обжалване. Такива са нарежданията. На война като на война. Онзиден убих един. Беше жалък случай. Не ми потрябва дори огнестрелно оръжие. Той разбра кой съм, аз забих ножа - изравних му. Причиних му болка и той умря. Той ми причини болка като ми напомни кой съм... аз отдавна съм мъртъв.