Снощи слушах радио.В стаята ми светлините от червената и синята лампа се преливаха една в друга,като че се обичат.Всяка песен сякаш ме караше,убеждаваше да й
се обадя,да я навестя.Зовах я в ноща.Отговор нямаше.Легнах си.Оставих радиото да работи.Заспах.
Днес небето е сиво,стаята ми е сива.
Безцветна.
Сам съм тук.Радиото хваща прах.Но това е само момент,това време отмине.Има много страници до края.Трябва да има някоя цветна.
Сега излизам.Видях птица в небето.Ще я следвам...