изпълнен с надежда. очаква нещо голямо. не мечтае. сега е реалист и познава добре основата. жалко, че идва зимата... да, и тя си има хубавите страни, но този мрак... напомня ми за Nirvana, не знам защо, вид странна асоциация.
аз се чувствам добре физически, но има нещо, което ме тормози, когато спра да мисля за обичайните неща, съпътстващи ме през ежедневието.. пред очите ми се появяват разни объркани ситуации, в които аз съм или полу-жив, или сниман точно в момент на внезапна смърт.. затова и не обичам да гледам филми на ужаси и като цяло трилъри, фантастики, криминалета.. проблемът ми е, че си представям, че всичко, което става във филма е реалност.. и мисля я приемам прекалено сериозно, което не ми влияе добре.. не знам как да се отърва от тези си мисли. хм.. мне, наистина не знам как..
пиша доста рядко последните 2-3 месеца.. сякаш нещо отвътре ми се обърна и.. нещата, които преди казвах тук, сега са се преместили на някое съседно кътче, което не мога да опиша на какво прилича.. пък и май по-добре да не го описвам.
Moby - Why Does My Heart Feel So Bad... песента е много подходяща за момента