Част от мен живее във съня,част от мен не спи.Утре,утре...целувам те по челото за лека нощ и въздъхвам(мислено),усмихнато покрай сънената бъркотия от снощи,така нежни са подпухналите артерийки по врата ти,а блесналите от изумление очи....чиста утринна вода,да изплакна сънищата от клепачите,да ги разтъркам,да се погледна,пред себе си...и отново въртележката на делничния ден-беше прашинка,появила се в тъничък промеждутък,причини ми кашлица,разкихах се,накрая се разплаках...а беше само прашинка!