Няма на кого да доказваш вълшебните си способности,всички ги виждат,поне тези,които имат очи,истински...защото виждаш нещата(истинските)така,както и най-добрата вещица не би ги вияла и най-важното-караш другите да гледат през твоите очи,за да се радват,поне миг нещо истинско да ги заплени...Вярваш безусловно,не питаш защо,просто знаеш,че трябва ги нарисуваш така,с малката си вълшебна пръчица от красотички,нереалности...най-вече във себе си...Вълшебница,скрита зад наметалото на вещица!Но знаеш ли,не всички успяваме...дори да повярваме,че може си останем вълшебници.