Застанах пред червената стена, останала от времето на другаря Хрушчов.Червената ми тениска изглежда леко избеляла, но все пак успявах по някакъв необясним начин да се слея със стената.
Ах, другарю Хрушчов, ах какъв глупак беше...
Слях се със стената, както стана и през 1943 във Филаделфия.Както когато Военноморското превозно средство наречено "крайцер" изчезна от материалния свят и се появи в Норфолкчетири часа по-късно(на 400 километра южно).Тъй и хората, част от хората се сляха с молекулите на металния кораб.
А той самия изглеждал странно и зловещо, окичен с човешки части, а крак , а ръка.Както двама души от екипажа незнайно как изчезнали и се появили 40 години напред(1983) в Лонг-Айлънд, където "незнайно защо", през 1983!!! е опитан отново подобен опит.Измения във времето и пространството, възможно е.
Аинщайн, ти малък гений.Ти велики човеко.За колко свободен, човек те смятат сега.
-Чувствам се като проститука.Всички искат да знаят какво правя и да ме критикуват.-думи на Аинщайн след като теорията на относителността е призната.
След тази 1943, година където Никола Тесла е ръководител, а Аинщайн, просто консултант...Тесла умира при "странни обстоятелства" след 9 месеца в хотелса стая, а на Аинщайн му е забранено да стъпва в Филаделфия.
Хвала на Великата Американска Държава, ако може въобще да се нарече държава, тази разпокъсана на 51 щата част от земната повърхност.
Viva la Физика!!!