С момичето заедно преминаваме в полунощ. Независимо от коя страна е, на колко е години и дали после ще си спомня за това. Отива й да е всякаква, защото си остава тя. Отива й да е гола, както и да прави всичко с мен. И не само с мен. Отива й с всеки. Играта е кратка. Работи се по същество. Очите ми сини... здравей, как... Уча се, уча се. Само мисълта за теб ме прави по-смела. Скоро мога да ппочна и да действам.
Опит за спомен на една такава ''полунощ''... къде бяхме, какво правихме? Това е като играта с панталонките и тениската ми - всеки път с какво съм била облечена и къде се намира то сега. Но това е игра за влака. Сега е ред на ''къде-какво''. Да, спомням си. Може пък точно на преминаването в полунощ да сме се целували. Или да ми е разкривала цял нов спектър от погледи.
Всяка дума е препратка. Дрехите се повтарят ивсе още са живи. Всяка дума е ключова. Обвита в жълттеникав мъжки шлифер, за да не се разпознава. Притежавам само два ключа и един са ми дали за временно ползване. Но думите са си мои. От теб историята. Аз обичам... моето мече... отговарям с ''не''. Сблъсъци. А моето легло... е самотно и празно. Няма ме мен в него. Няма и друг в него - с мен или без мен.
Но аз за момичето говорех. онова, което вече е в кръга на възможните Ми невероятности. Винаги е имало полунощ. До колко да броя? 5, 7 или 3? Харесала съм си 5 напоследък. За една седмица време! Ето ги имената на Твойта Игра! Не мога да пея. Той вижда отвъд смъртта! А аз мога да ти подам само ръка. САМ! Къде ще прекараме вечерта? Къде ще посрещнем полунощ? О, не знам изобщо какво става. Дори забравям, че съм имала фантазии. За тях се сещам чак след месец. Истината е една за всички - Не Мога Без Теб В Нощтта. А тази нощ мога да я прекарам с всеки. Различни неща ще стават, но в един момент си представям, че с всеки ще правим само едно! Вътрешни проблеми.
Сега е неделя... ''всеки себе си чете'' точно, когато чета глупостите си с Крис... да я натаковам и луната и хладнокръвността й!
О, Безнадеждност! О, Моя Любима! Липсва ми, нямам я. Тя кара кръвта ми да се дживи и да стига кислород до мозъка. Оооооооооооооо, Крещене!