Вземам картните и ги разбърквам хаотично като тесте карти. Шепа. Някои са наобратно. Обърнати дами с вале на гърба.
Що за нелепа игра.
Танц, който те слива с една тухлена стена, груба и топла, безчувствена, но сигурна.
ИЗВЪН ОБСЕГ НА СЕНЗИТИВНОСТ
И тогава трябваше да се появи ТЯ, със смешно лъскавочерните си обувки, с нищо неотличаващите се дунки, И с огромния кафяв пуловер, заживял край розата на невната и фигура. ПРОКЛЯТИЕ Аз.
“Сродни души.”
“Garbage?”
Н... какво?!
Слез.
Сгушена там като малък бял прилеп между тухлената колона, тухления бар, тухлената свещ и унесена в патетично восъчното пламъче. Една.
Не съм вярвала.
“А ти какво си?”
“На сутринта ще ми кажеш името си”
-Къде е “...” ?
Немирнослава.
“Това е за теб” - “Хаха такова жълто като...”
Не съм вярвала.
“И да развеем знамето над.”
-Какво правиш?...
-Трябва да вървя.
“Ще дойдеш ли с мен? - Защо.”
Разкажи ми за Нея.
-Ами тя иска всичко/...
Знаеш ли защо скачах така посред нощ? Защо беше тази дивотия? Просто имах нужда да крещя. Да извикам “Жива съм!”, “Има я!” и “Тя е!”
А вместо това скачах, треперих, мълчах.
Прости ми мъничко детенце.
Малкия принц изпитваше болка днес.
Малкия принц забрави цветята ми Там и после се скара на мен (!) за това.
Бих убила за да защитя Малкия принц от някого.
Не съм вярвала. Да се афектирам така (е заради единия кафяв пуловер!) ! Когато ме болеше мозъка от опити да не попивам всеки неин жест с поглед, от тъпи отпити да се закотвя в чужда усмивка и да не викам. Отново?! Но как, защо? Това аз ли съм пак? На колко още хора трябва да причиня себе си, за да спра да се блъскам в стъклото?
Малкия принц е моя дъщеричка.
А тогава друго нямаше значение.
Нищо не промени “Аз съм..” с огромния си кафяв пуловер и безумната си красота/тишина.
Само мен.
И какво можех да направя?! Аз с моята найлонова сензитивност, която смятах за отнесена отдавна, колко се изненадах от ефекта на нейното присъствие дори само за една вечер, по ангелитееее...
Намери я. Аз не искам. Хубаво беше да се върна на земята за малко.
Забрави всичко, което прочете. Защото е истина. Имам вкус на никотин, банани и сухи листа в бира.
О майната им на всички в главата ми.
Пада
.......аа
...........аа
...............аа
.............аа
..........аа
.......аа
а
а
а
ммм...