''И няма никой друг. Само аромат'' - защо това ми се врътна из главата сега!
Много неща станаха едно връз друго. На много неща закъсня опсанието. Затова се и смесиха.
Моето братче е кучка.
Причинно следствие на (без)любовните истории. Това е работното заглавие. Но не е точно. Защото не исках да пиша за (без)любовни истории въобще. Защото е (БЕЗ)Любовно и без това. (Безчувствено).
Седях на спирката и гледах хилядите автобуси и тролеи да минават. Записах звука на телефона си. По-странно не ми е било. Не чаках никакъв транспорт. Седях си. Чудех се дали Боби ми е прочел съобщението и дали ще дойде изобщо. Прекарах половин час. Супер празно. Странното - не треперех. Разглеждах си фоун-бука и ми ставаше буца на гърлото. Поредният 94 дойде и се качих. ''I''m sick and tired. Your love is unfair. You live in a world where you didn''t listen...''
Най-хубавото за деня се случи - в автобуса видях Велинка! Не я бях виждала от... помня ли! как ли съм изглеждала... но тя слезе на друга спирка, че имаще работа.. но се видяхме! записахме си телефоните..... приятел... о, приятел! О, Човек! Имало хора в това време.. има..... после пия бульон със съученичката й Зоя... С нея никога не съм говорила преди.. и ядем банички. ОПитах се да й кажа колко се радвам, че съм ги срещнала, щото иначе бях съвсем изгубена и че не съм била аз и че... ме няма изобщо.
- Да не си пушила нещо?
Ама че странен въпрос... иска ми се да бях. Леле, така ли съм изглеждала.
Спане без сънища. Защото ако не беше спане, щеше да е повръщане. Познавам си организма (понякога).
Копнеж и страх, защо боли. Защо боли, нали мечти... Копнеж и страх, защо боли. Защо желание, нали дете?
Никога не съм била дете.
Заразена с Нежност.