ех тая нощ, все тая нощ, както е казал поета, макар и влагайки доста по-голям и по-негативен емоционален заряд. На мен пък през нощта всичко ми изглежда твърде простичко за да има причина за притеснения. Върви си някаква музичка, играя си някакъв шах, край мен летят феи и разни призраци (аз не ги виждам но си знам) и всичко е тихо и нежно. Понякога ми се иска да съм нощ и цял живот да не правя нищо освен да нощя, да жонглирам със звезди и да си крия луната от боговете.
искам хубава книга
и хубав спомен
и солети
а на вас какво да кажа, незнам, май съм оглупял