Възхищаваше се на чертите и, толкова студени и спокойни. Уханието и, някак застояло, но приятно. Беше толкова спокойна, докато спеше. Ръката му се плъзна върху хладната и буза и крайчеца на устата му се изви в лека усмивка. Помисли си колко е красива, не заслужаваше всичко, което и се бе случило. Една сълза капна на ревера и и попи в сухата тъкан на сивата жилетка, с която бе загърната тя. Внимателно помести кичур тъмна коса от лицето и и разкри изпитата и скула. Беше прекрасна, помисли си той. Беше време да заминава. Вероятно я виждаше за последно, вероятно повече нямаше да посмее да я потърси, вероятно смелостта му да я намери този път няма да го застигне повторно. Той се надигна и закри ковчега с капака му.
''Почивай в мир''
Напусна през църквата през същия разбит прозорец, през който беше влязъл. Нямаше да присъства на сутрешната церемония, нямаше смисъл. Пое по своя път с чувство за празнота дълбоко в себе си. Единствения въпрос в главата му нашепваше ''Защо правя всичко това.... за една непозната...''