намерихме в градината с люлки накацали по цялата земя балони. те са се отскубнали от детските ръчички и уморени от летене и клатушкане почиват в зелените щубраци и треви. решихме да си ги занесем вкъщи и така и сторихме. ако бяхте минали през този ден следообед към пет часа по улица трюболи и след това завиете по булевар жимпам, нямаше как да не зърнете смеещите се с балони под своите мишници, защото това бяхме ние - празнуващите рождения ден на homily, защото непуслушното дете се беше родило през дъждовната есен точно преди две години. а това е един чуден повод за щуротии и закачки, нали? кажа ли ви какво друго си бяхме приготвили, сами ще се убедите, че беше весело. на първо място е тортата с горящи свещички, шампанско от руска лоза и панери с бабини сладки. музиката се разнасяше от фунията на старовременнен грамофон. в миг всеки крепеше в ръцете си малки чаши с чай, от които се носеше горски аромат. някой разказа за усмивката на тайнствената котката и за момичето, което вземаше уроци по летене. накрая се снимахме за спомен, а мен нарочиха да напиша този малък репортаж.