so...думите сигурно са за красивите неща, за нещата, които стават рядко и трябва да бъдат записани и запомнени, не сънувани, не забравени, не попили там някъде в пясъците на всевъзможното.
моите думи са затова колко много ми се повръща- скоро разбрах, че това било полезно...така да бъде.
тогава нека повърна цялото това мъчително неразбиране, нека повърна собствената си нужда да отдавам себе си...може би се опитвам да наложа неподходящ сюжет...аз винаги съм била такава...тежала съм...но не на мястото си, дишала съм...тогава, когато не съм се нуждаела от въздух, защото е нямало за кого да дишам.
думите ми са затова, че животът е посвещение...на някой, който не иска да те забрави, на някой, който разбира знаците на най-истинската ти и дълбока тъга и на онова тихо, почти невидимо щастие, което осмисля...
и аз искам да няма място в мен, за да не побирам повече, за да не нося повече товара на бързо изречените думи, в които няма обич за мен, в които има само сили предизвикващи разруха...бавното разложение на импулсите ми за любов.
и искам, а и щом това е полезно, да повърна този срам, който изпитвам, от себе си...затова, че позволявам толкова груби тласъци, толкова мълчание, толкова недокосване до истините ми..и удари...безкрайно много удари...след които ставам все по-малка, все по-незначителна, все по-свикваща и незабелязваща....
та как някой като мен би опазил красивото, как някой като мен би изтръгнал думи за красота, да ги посвети на някого...изобщо.
и повръщайки аз все повече искам да бъда сама.
и повръщайки аз все пак губя себе си и никой не се връща да ме спаси.
защото хората, по дяволите, не посвещават животите си...не искат да се отдават, нито да се губят, те повръщат....но такива като мен, ненужни от чувства...лесно забравящи се и кратко болящи в спомените.
хората имат нужда от такива като мен...и в същото време нямат. и е толкова лесно да ме отхвърлиш, да ме оставиш на някое кръстовище...
но аз не мога да дам на думите правилното им предназначение...и не мога да накарам никой да ми повярва. защото просто исках да обичам без правила, без обстоятелствата...изпитвам непоносимост. която щом събере сили ще ме убие.