Искам да ми пишеш всеки ден,да мога да заспя...не мога!Скучно ми е,когато не ми причиняваш себе си,дори това да значи болка.Но ти мълчиш и си ужасно циничен,когато те накарам да говориш,удряш ме с безразличието на красивите си очи...Знаеш ли,жестокостта ти придава небивало очарование!Ще умра,но не в логическа последователност.Вероятност.Ще се стопя(безразлично).Ще се превърна в онова,което хората наричат "жена",а не искам...Учи,учи,учи...!!!Кой мисли за любов по това време?!Кой купува любов днес-само продава-за шепа стотинки.
Сгрей ми ръцете,най сетне!
Знам,че сънищата никога не се сбъдват!Вървим двамата по брега на Рейн(кой знае защо!)и приспиваме гълъбите със счупена нежност,из плетените мостове(тръстикови!!),приспиваме чувства с безсмислени фрази,а реката е така чиста...вълшебно е,люлее света и тихичко се надсмива над глупостта.Толкова хора минаха днес по кея и утъпкаха мечтите й,а ние сме се спряли и гледаме един през друг!Обречени сме,не усещаш ли,не усещаш ли?!!Ще загубим своята любима...Още нощ!Още нощ и вятърът ни грабва в шепите,за да ни разпилее,да ни убие от безсмислен яд...Посипвам те със снежност.Снежен и бял.Бял и снежен,от където и да те разглеждам.Уж е лято!Уж не спя,а знам,че бълнувам...Мостът е далеч,толкова много ти подарих,измислях им глупави имена,за да се смееш,а ти...как се грижиш за тях?!Не можеш да ги обикнеш,нали!Защото си птица с празно сърце,затова и ти купих цветя и сега сама не знам.Накъде?