звезден прах

[Махнах времето, в което са пратени съобщенията, че много дразни, както и никовете. И добавих главни букви за повече четливост, иначе е в оригинал - icq приказка :)] ----------------- на И. ----------------- Ще опитам. а пък ти да знаеш че и да не успея съм искала и че "аз няма да опитвам звездите да докосна - не съм достатъчно висока" са пълни глупости. Имало една прашинка. И винаги я има. И тя е малко зад рамото ми, на нивото на очите ти. И ако я погледаш внимателно, ще видиш как живее тя, която не е жива; която не е важна, и която със сигурност не знае дали е отвратителна. Тя се мотка. Толкова е мъничка, че всяко движение за нея е пътешествие. Представи си - целият ти живот да е като влакче на ужасите .... или на гигантска вятърна люлка, в която ти се люлееш. Ако ти въздъхнеш *въздъх*, тя ще литне по други релси и ще отлети далеч. После може вятър от затворена (или отворена?) врата да я полюшне съвсем далеч и тя да е забравила за теб. Може някоя еднодневка около лампата ти да е в лошо настроение достатъчно дълго, че да реши да се възползва от прашинката. Да й каже "ти си още по-малка и от мен" и да я ритне без да знае, че и това ще е приключение за прашинката. Може прашинката да полети после към крушката на лампата. И постепенно да става по-топло, и по-топло, и по-топло, та чак горещо; както когато обичаш някого, и прашинката да си помисли, че крушката я обича, и да остане там. Може да се подпали. Може и да остане и да търпи крушката колкото трябва, докато крушката късно нощем, когато сме се наговорили и ти заспиш, загасне. И прашинката ще знае, че лампата е умряла, и изстинала. Ще я оплаче известно време. И после ще забележи, че и навън просветлява. Ще помисли, че крушката се е преместила, или я вика. И ще отиде. Ще въздишат разни много хора, и ще я запращат в пируети и лупинги. Ще обикне много крушки. Всяка въздишка, всеки вятър от отворена врата, ще я отклонява от пътя й, но тя ще продължава. Някои дори ще я избършат с кърпа от крушките, защото считали, че е лошо човек да има прекалено много прахоляк вкъщи. не харесват космическия прахоляк - за срам си е. А прашинките ще си мислят, че хората просто искат те да летят и да не се отказват. И ще благодарят. И нашата прашинка също. Няма значение колко време ще мине. Няма и значение колко лампи ще обикне, защото всяка следваща ще й обещава по-силно. Няма значение колко еднодневки ще я цапардосат, защото тя ще ги надживее всичките. И ще продължава своя балет нагоре. Винаги нагоре! Тя няма да знае друга посока - толкова е на високо, че няма никакво долу! Големите ветрове ще са нейни. Тя няма да знае, че ги управлява, но ще продължава да върви. Не, не по инерция. Нейното движение ще се дължи на всички други движения на вселената. Така, че можем дори да кажем, че вселената ще се движи за нея. И така тя ще стигне до там, където няма ветрове. Няма и еднодневки. Само празно пространство и други прашинки. И ще се казва космос, защото е красиво. Прашинката ще види крушка, топла и далечна. Но ще е по-близка от всички други крушки, които е познала, защото никой няма да я спира. Вселената се движи за нея. И ще стигне. Няма значение кога, защото ще е вечен ден. За един ден ще стигне до там в своя балет. И крушката ще я обича, както всяка крушка я е обичала преди. Тази крушка ще изпълни обещанията на всички крушки: ще й помогне да променят света заедно. Прашинката ще изгори. Ще се прероди в топлина и светлина - в същество от чиста енергия, във вечен ден, в животоносеща капка и ще кацне ефирно някъде, за да даде живот, и за да покаже на света. Като прожекторче за следващите прашинки - балерини. Няма такова нещо като the end, защото никой не е преброил прашинките, нито песъчинките... и можеш да хванеш всяка една, за да видиш какво и се случва :) Случват й се важни неща, макар понякога да си мисли, че са отвратителни. Пък то е хубаво и човек да се страхува .... Прашинките, които не се страхуват, не поглеждат около себе си и не виждат пътя