исках, и искам....
но не можах да превъзмогна страха и ти изчезна
а беше толкова близо, усещах дъха ти и погледа ти потъващ някъде в моите очи
искам да опитам пак, този път обещавам няма да ме е страх и ще ти кажа, и ще те.......
но знам че е късно
казахме толкова излишни неща, но не и това което копнеех
ти!
а снимките, те са толкова мой, и някак съм успяла да уловя, това което виждам в теб
запечатала съм чувството си към теб (някак свръхестествено)
признавам, но кога ли и пред теб ?