Аз ли?Пак аз.И там.И зад ъгъла.
Но не и в огледалото.
Зад очите му?Едва ли.
Радвам се на живота и живея.Но
не и моето отражение.А на него
аз най- много държа.
В думите?Не знам.Прекалено
бързо изстинаха върху устните
ми.
Цел?Нямам.Мислех, че имам, но
сама я разруших, а после танцувах
върху й.И всичко това без да го
осъзнавам.
Оправдание не търся.Аз съм, каквото
съм.Но търся другите.
Аз съм..изплъзваща се.От самата
себе си.
Но какво ви пука?
Оплаквание?И защо?Никакви,
разбира се.
Животът е прекрасен.
“Какъв прекрасен дълъг ден!”
п.с. Какъв прекрасен дълъг ден!- забравих от кого е