- Не се тревожи за мен - каза. - Ще си пия отровата вечер.
Ще си мисля за теб редовно, даже ще си купя още един будилник, който да ме приспива от ежедневието ми в мислите за теб. И после пак, будилник ще ми казва да спра. Съвестта ми се буди с будилник, и цялата ми вселена от рафтове, стъпала и степени трепти, какво ти! направо се тресе от ТИК-ТАКане.
Тик. Так. Тук. Не си Тук.
- Внимавай със сладкото.
...Моля те.
- Да, знам. *укор*
- А аз ще ти събирам захарчета. Нито едно няма да сложа в отровата, всичките ще ти ги оставя, та да си ядеш твоята. И ще завиждам, защото твоите замъци от захар са красиви. С тухлички от захарни бучки, и възглавници от захарни пакетчета. Ама нали сладките къщички са за вещици - как да не завиждам. И няма да разбера, че са красиви не защото са сладки, а защото са твои. Защото когато пуска, скришом всяко захарче в джоба си, си мисля дали ще ти хареса. Да се усмихваш, и аз да се усмихвам.
- И в общия ни пясъчен часовник само захар ли тече?
- Пясъчен часовник? Будилник!
- Захарна пустиня! Малък Принц! Рози!
- А, да. И розите.
- Единствената?
-----------------------------------
Добре, че не си такава ужасница като мен и диалозите са други :)